Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през още през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност. Също от 1989 г. скалите са включени в създадения тогава Природен парк Врачански Балкан. Популярните в най-ново време под наименованието „Лакатнишки скали” скални образувания са всъщност в землището на с.Миланово и са наричани Ръжишкио камик (по името на най-близката махала).  Живеещите в Лакатник пък го наричали Осиковскио камик, познат и като Осиковската стена. (Осиково е старото име на с.Миланово).

От 1934 г. край гара Лакатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери. До 1939 г. били прокарани повечето от най-популярните и сега турове по скалите над Алпийска поляна. В годините след Втората световна война скалите край гара Лакатник се превръщат в любимо място за тренировка на алпинистите и пещерняците от София и близките населени места. Една от най-запомнящите се гледки от жп линията е на червената къщичка висяща високо на отвесните скали. Това е малък алпийски заслон, наречен „Орлово гнездо“. Заслонът е построен през 1938 г. след историческо изкачване на североизточната стена на Мальовица от алпинистите от Българския алпийски клуб Коце Саваджиев, Георги Стоименов, Георги Ценев и Тодор Божков-Тарзан. Докарали са къщичката от София разглобена и я монтирали на метални профили закрепени към скалата. През 2000 г. заслончето е обновено и разширено с 20см, за да могат вътре да легнат и по-високи хора (преди това е широко само 180см).